New one from chat.openai.com

Here's a short poem I came up with:

In the stillness of the night,

A single star shines bright,

A beacon of hope in the dark,

A reminder of love's spark.

As the moon rises high,

And the world sleeps with a sigh,

The starry sky above,

Fills my heart with love.

So let us embrace the night,

And let our worries take flight,

For in the quiet of the dark,

We can find a brand new start.

Bulgarian version https://www.deepl.com/:

Ето едно кратко стихотворение, което ми хрумна:

В тишината на нощта,

една звезда блести ярко,

фар на надеждата в мрака,

Напомня за искрата на любовта.

Когато луната изгрява високо,

а светът заспива с въздишка,

Звездното небе отгоре,

изпълва сърцето ми с любов.

Затова нека прегърнем нощта,

и да оставим тревогите си да излетят,

защото в тишината на мрака,

можем да намерим съвсем ново начало.