Една само на български:

За вятъра и неговите песни,

които в гърлото му шептят.

За водата и нейните планини,

които отвъд себе си зоват.

За земята и нейните цветя,

които в полето благоухат.

За огъня и неговите мечти,

които силно пламтят.

Аз пея за живота и неговата приказка,

която се разкрива пред очите ни.

Той е красив, но и труден,

с мигове на щастие и мигове на болка.

Но всяка кръговертка на тази земя,

е уникална и несравнима с другата.

Така и ние, хората, сме нещо уникално,

с различни истории и мечти.

Нека животът ни бъде като поемата,

която пишем всеки ден сами.