Poem from https://chat.openai.com/

English version:

In the stillness of my mind

I hear a whisper soft and kind

A gentle voice that calls to me

And fills my heart with melody

It speaks of love and hope and light

Of beauty in the darkest night

And though the world may rage and roar

This voice is constant evermore

It soothes my soul and dries my tears

And banishes my doubts and fears

For in its words I find my peace

And all my worries seem to cease

So let the storms of life arise

And toss and turn beneath the skies

For in the stillness of my mind

I hear a voice that's always kind.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

В тишината на ума ми

чувам шепот тих и благ

Нежен глас, който ме призовава

и изпълва сърцето ми с мелодия

Той говори за любов, надежда и светлина

За красота в най-тъмната нощ

И макар светът да бушува и да реве

Този глас е постоянен винаги

Успокоява душата ми и изсушава сълзите ми

и прогонва съмненията и страховете ми

защото в думите му намирам своя покой

И всички мои тревоги сякаш престават

Така че нека бурите на живота да се появят

и да се мятат и въртят под небето

Защото в тишината на ума ми

чувам глас, който винаги е добър.