Second poem of the day, from chat.openai.com/chat,

 because the first one was from yesterday.

English version:

When I see the stars at night,

I'm reminded of my place,

In this vast and wondrous universe,

Of which I am a trace.

The twinkling lights up above,

A blanket of celestial fire,

A beauty that fills my heart with love,

And fills me with desire.

I wonder what lies beyond,

The limits of what we know,

What secrets are waiting to be found,

In the depths of space below.

As I gaze up at the sky,

The wonder and awe take hold,

And for a moment, I forget why,

I ever felt so small and cold.

For in the grand scheme of things,

We are but a mere speck,

Yet we have the power to dream,

And to make our world better yet.

So let us look up at the stars,

And marvel at their light,

For they remind us who we are,

And give us hope in the night.

And Bulgarian version:

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Когато виждам звездите през нощта,

си спомням за моето място,

в тази огромна и чудна вселена,

в която съм само следа.

Мигновените светлини горе,

покривало от небесен огън,

Красота, която изпълва сърцето ми с любов,

и ме изпълва с желание.

Чудя се какво има отвъд,

границите на това, което познаваме,

Какви тайни чакат да бъдат открити,

в дълбините на пространството под нас.

Докато гледам нагоре към небето,

чудото и страхопочитанието ме завладяват,

И за миг забравям защо,

съм се чувствал толкова малък и студен.

Защото в голямата схема на нещата,

ние сме само една малка частица,

но имаме силата да мечтаем,

и да направим света по-добър.

Затова нека погледнем нагоре към звездите,

и да се възхищаваме на тяхната светлина,

защото те ни напомнят кои сме,

и ни дават надежда в нощта.