This is first poem from chat.openai.com/chat

English version 

In the forest green and grand,

Where the trees reach for the sky,

A peacefulness can be found,

As the birds and critters pass by.

The leaves rustle in the breeze,

A soothing sound to the ear,

As nature hums her melodies,

And life seems without fear.

A beam of sunlight pierces through,

Illuminating the forest floor,

The trees sway in a gentle groove,

As the wind hums once more.

The scent of pine and earthy soil,

Fill the air with their perfume,

A natural fragrance that does not spoil,

And never ceases to consume.

In this haven of quietude,

Amidst the trees and verdant grass,

All troubles and worries elude,

As nature's beauty we amass.

The forest whispers a story,

A tale of life and love and growth,

And in its embrace, we find glory,

As we revel in its gentle troth.

So let us cherish this paradise,

And preserve it for generations to come,

For it is a haven that is wise,

And in its beauty, we find some.

Bulgarian version:

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

В гората зелена и величествена,

където дърветата стигат до небето,

може да се намери спокойствие,

докато птиците и животинките минават покрай вас.

Листата шумолят от вятъра,

Успокояващ звук за ухото,

когато природата напява своите мелодии,

И животът изглежда без страх.

Лъч слънчева светлина прониква през него,

осветявайки горската земя,

Дърветата се поклащат в нежен ритъм,

а вятърът отново запява.

Аромат на бор и земна почва,

изпълват въздуха със своя парфюм,

естествен аромат, който не се разваля,

и не спира да действа.

В това убежище на тишината,

сред дърветата и зелената трева,

всички проблеми и грижи се изплъзват,

докато събираме красотата на природата.

Гората шепне история,

Приказка за живота, любовта и растежа,

И в прегръдката ѝ намираме слава,

като се наслаждаваме на нежната й любов.

Така че нека пазим този рай,

и да го запазим за идните поколения,

защото това е мъдро убежище,

И в красотата му ние намираме някои.