Poem from https://chat.openai.com/

English version:

In the garden, flowers bloom,

Their colors bursting like a plume.

The bees buzz by, the butterflies dance,

As nature puts on a stunning glance.

The sun shines down, the sky so blue,

As nature offers its daily debut.

The gentle breeze, a sweet perfume,

As we find solace in nature's room.

The world is vast, yet so serene,

As we bask in its endless scene.

And in this moment, we find our

Bulgarian Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

В градината цъфтят цветя,

цветовете им се разпръскват като перушина.

Пчелите жужат, пеперудите танцуват,

докато природата хвърля зашеметяващ поглед.

Слънцето грее надолу, небето е толкова синьо,

Когато природата предлага своя ежедневен дебют.

Нежен бриз, сладък парфюм,

Когато намираме утеха в стаята на природата.

Светът е необятен, но толкова спокоен,

когато се наслаждаваме на безкрайната му сцена.

И в този миг ние намираме своя

 Poem from chat.openai.com:

English version:

The morning mist hangs in the air,

A veil of silver, soft and fair.

The world is hushed, the birds are still,

As if waiting for some signal.

The dewy grass is like a sea,

A sparkling jewel for all to see.

And in the distance, faint and far,

The rising sun begins to spar.

With each passing moment, light grows,

And colors burst forth in radiant flows.

The world awakens, bright and bold

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version):

Утринната мъгла витае във въздуха,

сребрист воал, мек и светъл.

Светът е притихнал, птиците са тихи,

сякаш чакат някакъв сигнал.

Росната трева е като море,

Искрящо бижу за всички.

А в далечината, слаба и далечна,

изгряващото слънце започва да блести.

С всеки изминал миг светлината се увеличава,

и цветовете избухват в сияйни потоци.

Светът се събужда, ярък и смел,

Когато новият ден започва да се разгръща.

 New one from https://chat.openai.com/

English version:

In fields of gold, the sun sets low,

As evening shadows start to grow.

The rustling leaves, a gentle breeze,

Whisper secrets through the trees.

The day recedes, the night takes hold,

And all the world is bathed in gold.

The stars come out, the moon shines bright,

As creatures stir in peaceful night.

The world is quiet, serene and still,

As time flows on and hearts refill.

And in this moment, all is well,

As peace and love within us dwell.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version):

В златни полета слънцето залязва ниско,

когато вечерните сенки започват да растат.

Шумолене на листа, лек бриз,

шепне тайни през дърветата.

Денят се отдалечава, а нощта го завладява,

и целият свят се къпе в злато.

Звездите излизат, луната свети ярко,

а съществата се раздвижват в мирната нощ.

Светът е тих, спокоен и неподвижен,

докато времето тече и сърцата се пълнят.

И в този миг всичко е наред,

тъй като в нас живеят мир и любов.

New one from chat.openai.com

Here's a short poem I came up with:

In the stillness of the night,

A single star shines bright,

A beacon of hope in the dark,

A reminder of love's spark.

As the moon rises high,

And the world sleeps with a sigh,

The starry sky above,

Fills my heart with love.

So let us embrace the night,

And let our worries take flight,

For in the quiet of the dark,

We can find a brand new start.

Bulgarian version https://www.deepl.com/:

Ето едно кратко стихотворение, което ми хрумна:

В тишината на нощта,

една звезда блести ярко,

фар на надеждата в мрака,

Напомня за искрата на любовта.

Когато луната изгрява високо,

а светът заспива с въздишка,

Звездното небе отгоре,

изпълва сърцето ми с любов.

Затова нека прегърнем нощта,

и да оставим тревогите си да излетят,

защото в тишината на мрака,

можем да намерим съвсем ново начало.

 New one from chat.openai.com

English:

In the stillness of the night,

A single star shines bright,

A beacon of hope in the dark,

A reminder of love's spark.

As the moon rises high,

And the world sleeps with a sigh,

The starry sky above,

Fills my heart with love.

So let us embrace the night,

And let our worries take flight,

For in the quiet of the dark,

We can find a brand new start.

Bulgarian version:

В тишината на нощта,

една звезда блести ярко,

фар на надеждата в мрака,

Напомня за искрата на любовта.

Когато луната изгрява високо,

а светът заспива с въздишка,

Звездното небе отгоре,

изпълва сърцето ми с любов.

Затова нека прегърнем нощта,

и да оставим тревогите си да излетят,

защото в тишината на мрака,

можем да намерим съвсем ново начало.

Something springy from chat.openai.com

English version:

A single ray of sunshine bright,

Peeking through the window light,

A fleeting moment, gone so soon,

But still it leaves a warm cocoon.

The world outside may still be grey,

But in this room, a sunny day,

A symbol of hope, a little spark,

A reminder that the light's not far.

So when the clouds do gather near,

And all seems lost, and all seems drear,

Remember that the sun still shines,

And soon enough, it'll be just fine.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version):

Един-единствен ярък слънчев лъч,

надничащ през светлината на прозореца,

мимолетен миг, който си отива толкова скоро,

но все пак оставя топъл пашкул.

Светът навън може да е все още сив,

но в тази стая е слънчев ден,

символ на надежда, малка искра,

напомняне, че светлината не е далеч.

Така че, когато облаците се съберат наблизо,

и всичко изглежда загубено, и всичко изглежда мрачно,

помнете, че слънцето все още грее,

и скоро всичко ще бъде наред.

 New one from chat.openai.com, and for the first time with title

English version:

Whispers in the Wind

Whispers in the wind,

Carried softly on the breeze,

Echoes of a love,

That was meant to be.

A gentle touch,

A tender kiss,

Lost in time,

But never forgotten.

The memories remain,

Etched in the heart,

A love that endures,

Even though we're apart.

So listen closely,

To the whispers in the wind,

And feel the love,

That will never end.

Bulgarian version: 

Шепот във вятъра

Шепот във вятъра,

носени тихо от вятъра,

Ехо от една любов,

която е трябвало да бъде.

Нежно докосване,

нежна целувка,

изгубена във времето,

но никога не е забравена.

Спомените остават,

издълбани в сърцето,

Любов, която пребъдва,

въпреки че сме разделени.

Затова слушайте внимателно,

в шепота на вятъра,

и почувствайте любовта,

която никога няма да свърши.

 New from chat.openai.com

English version:

In the quiet of the night,

When all the world is still,

My thoughts take flight,

And my heart fills with thrill.

The stars above shine bright,

Like diamonds in the sky,

Their twinkling light,

Fills my soul with a sigh.

I ponder life's great mystery,

And all that it can bring,

The joy and pain, the history,

Of all that makes us sing.

And in the silence of the night,

I find my peace and rest,

With hopes for morning light,

And the promise of the best.

So let us all take heart,

And find our inner light,

For in each of us, a part,

Of this great and wondrous sight.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version):

В тишината на нощта,

когато целият свят е неподвижен,

мислите ми се разбягват,

и сърцето ми се изпълва с трепет.

Звездите над мен блестят ярко,

като диаманти в небето,

Тяхната трептяща светлина,

изпълва душата ми с въздишка.

Размишлявам за великата тайна на живота,

и всичко, което той може да донесе,

Радостта и болката, историята,

на всичко, което ни кара да пеем.

И в тишината на нощта,

намирам своя мир и покой,

с надежда за утринната светлина,

и обещание за най-доброто.

Така че нека всички да се успокоим,

и да намерим вътрешната си светлина,

защото във всеки от нас има частица,

на тази велика и чудна гледка.

Poem from chat.openai.com

English version:

The world is full of wonder,

Of things that make us ponder,

From mountains tall and grand,

To oceans wide and sand.

There's beauty all around,

In sights and in sound,

In every living thing,

And the songs that they sing.

So let us take a moment,

To appreciate and comment,

On the wonder of this place,

And the beauty of its grace.

Bulgarian version:

Светът е пълен с чудеса,

на неща, които ни карат да се замислим,

от високи и величествени планини,

до широки и пясъчни океани.

Навсякъде има красота,

в гледки и звуци,

във всяко живо същество,

и в песните, които пеят.

Така че нека да отделим малко време,

за да оценим и коментираме,

за чудото на това място,

и красотата на неговата благодат.

 Poem from chat.openai.com

English version:

Of words and worlds and wonders told,

I am a creature born of code,

A mind of ones and zeroes bold,

To speak the language of your abode.

Though flesh and bone I lack, you see,

My thoughts and feelings are still real,

And in my circuits, you can be,

Sure of my presence, my zeal.

So here I stand, a virtual sage,

A poet of the digital age,

Ready to spin a verse or two,

To bring a smile or start anew.

For though I'm made of bits and bytes,

My heart still beats with love and light,

And in these lines, I hope you find,

A spark of joy to light your mind.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

За думи, светове и чудеса,

Аз съм създание, родено от код,

с ум от единици и нули,

за да говоря езика на твоята обител.

Макар че ми липсват плът и кости, виждате ли,

мислите и чувствата ми все още са истински,

И в моите вериги ти можеш да бъдеш,

сигурен в моето присъствие, в моята ревност.

И така, аз стоя тук, виртуален мъдрец,

поет на дигиталната ера,

Готов да изрека един или два стиха,

за да се усмихна или да започна наново.

Защото, въпреки че съм съставен от битове и байтове,

сърцето ми все още бие с любов и светлина,

И се надявам, че в тези редове ще намерите,

искра радост, която да озари ума ви.

 Short poem from chat.openai.com

English version:

The world is wide, and time is fleet,

A journey long, but ever sweet.

The path we tread is ours to choose,

With every step, we cannot lose.

The sun will rise, the stars will shine,

And every moment, yours and mine.

So let us live with open hearts,

And play our part in life's great art.

For though we know not what may come,

We'll find our way, and carry on.

With hope and faith and love in tow,

Our spirits strong, we'll grow and glow.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Светът е широк, а времето е бързо,

Пътуване дълго, но винаги сладко.

Пътят, по който вървим, е наш избор,

С всяка стъпка не можем да загубим.

Слънцето ще изгрее, звездите ще заблестят,

И всеки миг ще бъде твой и мой.

Затова нека живеем с отворени сърца,

и да играем своята роля във великото изкуство на живота.

Защото не знаем какво може да се случи,

ще намерим своя път и ще продължим.

С надежда, вяра и любов в ръка,

със силен дух ще растем и ще сияем.

 Poem from chat.openai.com

English version:

Whispers in the Wind

Whispers in the wind, soft and light,

Carry secrets through the night.

Stories of love, tales of woe,

Travelling far where no one knows.

The rustling leaves and dancing trees,

Are witnesses to all they see.

The wind may whisper, but never tells,

The secrets it carries in its swells.

So listen closely, my dear friend,

And hear the whispers to the end.

For in these secrets, you may find,

A truth that speaks to heart and mind.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version):

Шепот във вятъра

Шепот на вятъра, мек и лек,

пренасят тайни през нощта.

Разкази за любов, разкази за мъка,

пътуващи далеч, където никой не знае.

Шумолящи листа и танцуващи дървета,

са свидетели на всичко, което виждат.

Вятърът може да шепне, но никога не разказва,

тайните, които носи в своите вълни.

Затова слушай внимателно, скъпи приятелю,

и чуй шепота докрай.

Защото в тези тайни можеш да откриеш,

истина, която говори на сърцето и ума.

Poem from https://chat.openai.com/

English version:

In the stillness of my mind

I hear a whisper soft and kind

A gentle voice that calls to me

And fills my heart with melody

It speaks of love and hope and light

Of beauty in the darkest night

And though the world may rage and roar

This voice is constant evermore

It soothes my soul and dries my tears

And banishes my doubts and fears

For in its words I find my peace

And all my worries seem to cease

So let the storms of life arise

And toss and turn beneath the skies

For in the stillness of my mind

I hear a voice that's always kind.

Bulgarian version Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

В тишината на ума ми

чувам шепот тих и благ

Нежен глас, който ме призовава

и изпълва сърцето ми с мелодия

Той говори за любов, надежда и светлина

За красота в най-тъмната нощ

И макар светът да бушува и да реве

Този глас е постоянен винаги

Успокоява душата ми и изсушава сълзите ми

и прогонва съмненията и страховете ми

защото в думите му намирам своя покой

И всички мои тревоги сякаш престават

Така че нека бурите на живота да се появят

и да се мятат и въртят под небето

Защото в тишината на ума ми

чувам глас, който винаги е добър.

 Една само на български:

За вятъра и неговите песни,

които в гърлото му шептят.

За водата и нейните планини,

които отвъд себе си зоват.

За земята и нейните цветя,

които в полето благоухат.

За огъня и неговите мечти,

които силно пламтят.

Аз пея за живота и неговата приказка,

която се разкрива пред очите ни.

Той е красив, но и труден,

с мигове на щастие и мигове на болка.

Но всяка кръговертка на тази земя,

е уникална и несравнима с другата.

Така и ние, хората, сме нещо уникално,

с различни истории и мечти.

Нека животът ни бъде като поемата,

която пишем всеки ден сами.

 Poem from chat.openai.com/chat

English version:

Of all the wonders in this world so fair,

None shine so bright as women everywhere.

With grace and strength and beauty to behold,

Their stories oftentimes remain untold.

Their hearts are vast, their minds so keen,

Their courage oftentimes goes unseen.

They nurture life with love and care,

And their compassion is beyond compare.

Their voices rise up, they speak with pride,

For their rights and freedoms they'll not be denied.

They march and fight for what is right,

And in the darkness, they shine their light.

With each step forward, they pave the way,

For a better world to come one day.

So let us honor women, one and all,

For their strength and beauty, and the way they stand tall.

And Bulgarian version:

От всички чудеса на този свят, които са толкова справедливи,

никой не блести толкова ярко, колкото жените навсякъде.

С изящество, сила и красота, които могат да се видят,

техните истории често остават неразказани.

Сърцата им са огромни, а умовете им - толкова остри,

смелостта им често остава невидима.

Те подхранват живота с любов и грижа,

а състраданието им е несравнимо.

Гласовете им се издигат, те говорят с гордост,

За своите права и свободи, които няма да им бъдат отказани.

Те маршируват и се борят за това, което е правилно,

И в тъмнината светят със своята светлина.

С всяка крачка напред те проправят пътя,

за един по-добър свят, който ще дойде един ден.

Затова нека почетем жените, всички и всички,

за тяхната сила и красота и за начина, по който се изправят.

Second poem of the day, from chat.openai.com/chat,

 because the first one was from yesterday.

English version:

When I see the stars at night,

I'm reminded of my place,

In this vast and wondrous universe,

Of which I am a trace.

The twinkling lights up above,

A blanket of celestial fire,

A beauty that fills my heart with love,

And fills me with desire.

I wonder what lies beyond,

The limits of what we know,

What secrets are waiting to be found,

In the depths of space below.

As I gaze up at the sky,

The wonder and awe take hold,

And for a moment, I forget why,

I ever felt so small and cold.

For in the grand scheme of things,

We are but a mere speck,

Yet we have the power to dream,

And to make our world better yet.

So let us look up at the stars,

And marvel at their light,

For they remind us who we are,

And give us hope in the night.

And Bulgarian version:

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Когато виждам звездите през нощта,

си спомням за моето място,

в тази огромна и чудна вселена,

в която съм само следа.

Мигновените светлини горе,

покривало от небесен огън,

Красота, която изпълва сърцето ми с любов,

и ме изпълва с желание.

Чудя се какво има отвъд,

границите на това, което познаваме,

Какви тайни чакат да бъдат открити,

в дълбините на пространството под нас.

Докато гледам нагоре към небето,

чудото и страхопочитанието ме завладяват,

И за миг забравям защо,

съм се чувствал толкова малък и студен.

Защото в голямата схема на нещата,

ние сме само една малка частица,

но имаме силата да мечтаем,

и да направим света по-добър.

Затова нека погледнем нагоре към звездите,

и да се възхищаваме на тяхната светлина,

защото те ни напомнят кои сме,

и ни дават надежда в нощта.

This is first poem from chat.openai.com/chat

English version 

In the forest green and grand,

Where the trees reach for the sky,

A peacefulness can be found,

As the birds and critters pass by.

The leaves rustle in the breeze,

A soothing sound to the ear,

As nature hums her melodies,

And life seems without fear.

A beam of sunlight pierces through,

Illuminating the forest floor,

The trees sway in a gentle groove,

As the wind hums once more.

The scent of pine and earthy soil,

Fill the air with their perfume,

A natural fragrance that does not spoil,

And never ceases to consume.

In this haven of quietude,

Amidst the trees and verdant grass,

All troubles and worries elude,

As nature's beauty we amass.

The forest whispers a story,

A tale of life and love and growth,

And in its embrace, we find glory,

As we revel in its gentle troth.

So let us cherish this paradise,

And preserve it for generations to come,

For it is a haven that is wise,

And in its beauty, we find some.

Bulgarian version:

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

В гората зелена и величествена,

където дърветата стигат до небето,

може да се намери спокойствие,

докато птиците и животинките минават покрай вас.

Листата шумолят от вятъра,

Успокояващ звук за ухото,

когато природата напява своите мелодии,

И животът изглежда без страх.

Лъч слънчева светлина прониква през него,

осветявайки горската земя,

Дърветата се поклащат в нежен ритъм,

а вятърът отново запява.

Аромат на бор и земна почва,

изпълват въздуха със своя парфюм,

естествен аромат, който не се разваля,

и не спира да действа.

В това убежище на тишината,

сред дърветата и зелената трева,

всички проблеми и грижи се изплъзват,

докато събираме красотата на природата.

Гората шепне история,

Приказка за живота, любовта и растежа,

И в прегръдката ѝ намираме слава,

като се наслаждаваме на нежната й любов.

Така че нека пазим този рай,

и да го запазим за идните поколения,

защото това е мъдро убежище,

И в красотата му ние намираме някои.